На 30 септември 2021 г. в Благоевград пред представители на местната общност – медии, неправителствени организации и местната власт, Асоциация „Прозрачност без граници“ представи резултатите от гражданското наблюдение на строежа на тунел „Железница“ – най-скъпият инфраструктурен проект, изграждан в България през последните десетилетия. На събитието присъстваха и представители на възложителя – Агенция пътна инфраструктура, както и на управляващия орган на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“.
Събитието беше открито от Калин Славов, изпълнителен дирекор на Асоциация „Прозрачност без граници“. Той представи предисторията на проекта и Пакта за почтеност като инструмент за независимо гражданско наблюдение, чрез който се търси възможност за повече отчетност и прозрачност при изразходването на средства от европейските фондове. В уводната част на презентацията беше отбелязано огромното закъснение, с което стартира този стратегически проект поради провала на две поредни обществени поръчки, една от които при съмнителни обстоятелства.
Ваня Нушева и адв. Димитър Стоименов от Асоциация „Прозрачност без граници“ представиха пред присъстващите основните резултати от независимото гражданско наблюдение на проекта по изграждането на тунел „Железница“. Сред причините за наблюдението именно на този проект бяха посочени стратегическото значение на обекта, огромната му финансова стойност, както и фактът, че е част от общоевропейски стратегически коридор.
Въз основа на шестгодишното наблюдение може да бъде направен извод, че политическите промени оказват най-съществено влияние върху реализирането на най-скъпия проект от пътната инфраструктура на страната, които се проявяват в проточването на процедурите по избор на изпълнител на строителството на тунел „Железница“.
Анализът на резултатите от наблюдението на този обект показва, че основният рисков потенциал се натрупа от избора на начин на възлагане на обществената поръчка – инженеринг, и нейното разделяне на три обособени позиции. При разделянето на поръчката финансовият риск се диверсифицира между трима отделни изпълнители, а рискът от неизпълнение на проекта се умножава по три. В допълнение, това генерира огромна, тежка и скъпоструваща администрация на процеса.
Спорният подход при възлагането на поръчката чрез инженеринг се оказа несполучлив по отношение на ценообразуването на проекта, както и по отношение на неколкократно променяните срокове за изпълнение. Избраният начин на възлагане криеше риск и от влошаване качеството на строителството, но наблюдението, до момента, не констатира проявата на този риск.
Липсата на прецизност и изчерпателност на изходните данни, в това число на геоложките проучвания, доведе до непредвидени обстоятелства – появата на свлачищна дейност в участъците преди и след тунел „Железница“. Тук наблюдението идентифицира риск от удължаване сроковете на изпълнение и финансов риск от увеличаване на общата стойност за изграждане на обекта.
Сред откорените дефицити е и затруднената комуникация между изпълнителите на тунел „Железница“ и тези на други лотове от магистрала „Струма“, което рефлектира негативно при реализирането на обекта.
За повече подробности относно резултатите от независимото наблюдение на обект тунел „Железница“ вижте още:
Основни констатации и изводи от наблюдението (презентация)
Основни констатации и изводи от наблюдението (доклад)
Основни констатации и изводи от наблюдението (доклад – версия за печат)